Tялото е съставено предимно от вода – в ембриона съдържанието на вода е 90% и с възрастта водата в тялото намалява до под 70%. По-голямата част от водата в нас се намира в клетките. Тази водна среда има киселинни или алкални свойства, или т.нар. pH. Нормалната киселинност на кръвта е 7,35-7,45, което в действителност я прави леко алкална. Тялото има механизми за поддържане на тази толкова тясна граница и всяко отклонение от посочените стойности се отразява на работата на клетките, органите и системите, отразява се негативно. Според съвременната наука редица заболявания, между които бъбречно-каменна болест, сърдечносъдови заболявания, рак, диабет (хората с диабет тип 2 обикновено страдат по-често от хронична свръхкиселинност), наднормено тегло, остеопороза, гастрит, язва и други, се биха могли да се дължат и на нарушения алкално-киселинен баланс. Като правило съвременният начин на живот обикновено води до „подкиселяване“ на тялото. Добре известно на медицината е състоянието, наречено ацидоза (състояние, при което се намалява концентрацията на алкални съединения в кръвта, а се повишава киселинността).

Свръхкиселинността е бавно действащ процес, могат да минат години, докато киселинното обременяване стане видимо чрез предизвикано от него заболяване. Някои от симптомите на повишената киселинност могат да бъдат хронична умора, постоянно подут корем или затруднени движения. Лекарят по обща медицина и натурално лечение, д-р Силке Енгелдер от Хамбург обяснява: „С нарастването на свръхкиселинността организмът започва да извлича важни минерали от тъканите в опита си да неутрализира излишъкът от киселини. Космените фоликули се деминерализират, ноктите стават чупливи. При много висок киселинен излишък възникват също възпаления, клетъчни смущения и тъканни изменения. Като се има предвид, че алкално-киселинните реакции участват в почти всички химически процеси в организма, е обяснимо защо толкова много хронични заболявания се дължат на промените в алкално-киселинния баланс.“

Как да поддържаме нормален алкално-киселинен баланс? Ами като увеличим приема на храни, които произвеждат алкална реакция в организма и намалим тези, с киселинната реакция. За ориентир може да послужи таблицата по-долу:
balans

 

За да поддържаме с лекота оптимален баланс 70 до 80% от употребяваните храни трябва да са (силно) алкални и едва 20 до 30% могат да бъдат богати на киселини.“ Разумно е също приемането на алкални средства под формата на хранителни добавки. Важно е също как е приготвена храната – пържената и консервираната храна са с висока киселинност.

За повишената киселинност значение имат също и медикаментите, които човек евентуално приема, но и психоемоционалното му състояние – стресът, депресията.

Други причини за прекомерната киселинност са:

  • високата консумация на образуващи киселини храни като продуктите от бяло брашно, индустриалната захар или бързите закуски;
  • надмерната употреба на животински белтъчини;
  • недостатъчният прием на пресни алкални храни ( например сурови плодове и зеленчуци);
  • прекомерната консумация на никотин, алкохол и кофеин;
  • претоварването и стреса;
  • липсата на движение;
  • депресиите;
  • надмерната или неправилната употреба на медикаменти. Психоемоционално състояние и стрес.

Как да измерим pH на тялото?

Чрез използване на рН тест ленти, можете да определите рН бързо и лесно в домашни условия. Нормалното рН за урината е 6,0 до 6,5 сутринта и между 6,5 и 7,0 вечерта. Нормалното рН на слюнка е между 6,5 и 7,5 през целия ден. Препоръчително е теста да се прави около един час преди хранене и два часа след хранене.

Променете рН баланса от киселинен към алкален!

Поради съвременният начин на живот най често срещания дисбаланс е киселинен. Ако теста на урината и / или на слюнката e по-нисък от 6,5 рН желателно е да вземем мерки. Препоръчителен е приемът на:

  •  Ензими: Алкално-киселинният баланс на тялото и различните органи в него е важен за нормалното функциониране на над 3000 ензима, които катализират всички биохимични процеси в тъканите и клетките и поддържат метаболизма. Растителните ензими могат да устоят на по-големи разлики в pH, отколкото животинските такива и изпълняват много повече функции в храносмилателния тракт на човека.
  • Калции и Магнезий: класически алкализиращи микроелементи. За ефективно усвояване на калция може да се приема витамин D3. Желателно е калцият и магнезият да не се приемат едновременно (а през някакъв интервал от време – поне 1 час).
  • Специализирани алкализиращи таблетки.
  • Алкализиращи зелени храни и хранителни добавки като микроводораслите Спирулина и Хлорела.

Помнете с какво започнахме – тялото се състои предимно от вода. Затова, не забравяйте да приемате достатъчно количество вода (35-40 милилитра на килограм телесно тегло на ден)!

За да поддържаме с лекота оптимален балнс 70 до 80% от употребяваните храни трябва да са (силно) алкални и едва 20 до 30% могат да бъдат богати на киселини.