Тибетският масаж е възникнал в дълбока древност. Тъй като няма писмени сведения той не може да бъде точно датиран. Според Тибетската традиция той е на повече от 5500 години, още от времето когато Траките навлизат в Европа и населяват нашите земи. До наши дни са останали практически техники за изпълнение на този специфичен масаж и почти никаква теория. Масажът е „мек“, каквато е и Тибетската фолософия за живота и космоса, основана на мира и познанието, наречена ахимса. Целта е много бавно и постепенно тялото и духа на човека, като едно цяло, да бъдат въведени в един друг начин на живот, в друг порядък.
Това е линеен, а не точков масаж. Масажът се нарича Джамцо Кунио (Ку-Ние). Точният превод на „Кунио“ е погалване с масла. Джамцо означава безкрайно езеро. Позлват се 5 основни техники – на 5те „морски“ животни: дракон, змия, охлюв, костенурка, риба. В оригалната му „версия“ се изпълнява за 4 часа от двама монаси. Правят се между 50 и 60 хиляди движения в рамките на един масаж.