Ние не вярваме в хаоса, който се самоорганизира; не вярваме и в случайностите, които се повтарят и стават съвпадения. Ние вярваме, че има висша сила, която подрежда всемира в безкрайно сложни, но логични последователности и събития. Ние вярваме, че носим в себе си част от този висш разум; вярваме, че посредством нашите емоции-мисли-думи и действия ние всяка секунда въздействаме на околния свят, на Вселената. Виждали сме силата на осъзнаването и силата на молитвата. Знаем какво можем. И ние наричаме тази висша сила Бог.

Съвременната наука все по-настойчиво потвърждава това, без да персонифицира субекта. Известният швейцарски психиатър Карл Юнг години наред е събирал примери за необичайни съвпадения. Той твърди, че „случайностите се случват много по-често, отколкото предполага теорията на вероятностите“. Според Юнг голяма част от съвпаденията са дело на непозната сила, която се стреми да установи всеобщ ред. Въвежда и термина синхрония, за да обясни факта, че наглед несвързани събития се оказват неочаквано свързани едно с друго. Откритията на Албърт Айнщайн разбиват нютоновата теория и доказват, че материята всъщност не е твърда, а представлява свита до голяма плътност и получила форма енергия. Физикът Дейвид Бом излага хипотезата си в „Ескуайър“, че частиците и хората си взаимодействат постоянно и, че всичко в света е свързано с всичко – с минало, настояще и бъдеще. Квантовата физика пък ни дава съвсем нов поглед върху живота, съзнанието и смъртта. Професор Робърт Ланза твърди, че теорията за Биоцентризма ни показва как смъртта е една илюзия, създадена от нашето съзнание. Физиката ни води до много  отдавнашната философска  концепция за Микрокосмосът : целия свят  вътре в човека. Философията отдавна е  стигнала до това заключение и физика стига до това по доста  сложен начин.

Може би идва времето, когато ще се наложи науката и религията да си сътрудничат.